Откриването на рентгеновите лъчи: изкуство и наука, съчетани в една изложба!
По случай 130-ата годишнина на рентгеновите лъчи Völklinger Hütte открива изложба, която съчетава изкуство и наука.

Откриването на рентгеновите лъчи: изкуство и наука, съчетани в една изложба!
Нова изложба, озаглавена „Рентгенови лъчи – силата на рентгеновото изображение“, се открива скоро и отбелязва 130-ата годишнина от откриването на рентгеновите лъчи от Вилхелм Конрад Рьонтген. Изобретението, направено на 8 ноември 1895 г. във Физическия институт на университета във Вюрцбург, има далечни последици върху изкуството и науката, както и върху медицинската диагностика. Изложените произведения на изкуството включват рентгенови църковни прозорци със скелети и произведения на изкуството, направени от рентгенови растения и животни. Тези произведения илюстрират как рентгеновите лъчи правят невидимото видимо, въпреки че не могат да проникнат през костта.
Вилхелм Конрад Рьонтген, роден на 27 март 1845 г. в Ленеп и починал на 10 февруари 1923 г. в Мюнхен, е немски физик и университетски професор. Той открива рентгеновите лъчи случайно по време на опитите си с катодни лъчи и не позволява откритието му да бъде патентовано, за да ускори разпространението му. Той получава първата Нобелова награда за физика през 1901 г. за своята новаторска работа. Откритието на Рьонтген не само революционизира медицинската диагностика, но също така доведе до откриването на радиоактивността и повлия на много други научни открития.
Художествена интерпретация на рентгеновите снимки
Изложбата е посветена не само на медицинските аспекти на рентгеновите лъчи, но и на представянето им в изкуството. Важни художници като Ник Визи и Йенс Хардър са изследвали средата и са създали творчески творби, които говорят за естетиката на рентгеновите изображения. Използването на рентгеновите лъчи в изкуството се развива в специално изразно средство, което се занимава с връзката между видимото и невидимото.
Една от първите направени рентгенови снимки показва ръката на съпругата на Рьонтген, Анна Берта Лудвиг, и представлява ключов момент в историята на медицинските изображения. Тази рентгенова снимка е направена на 22 декември 1895 г. и представлява крайъгълен камък в бъдещото развитие на радиологията.
Наследство със значение
Вилхелм Конрад Рьонтген беше пионер, чиято работа оказа значително влияние върху съвременната физика и медицина. Множество награди, улици и образователни институции са кръстени на него, включително плакета на Рьонтген и наградата „Вилхелм Конрад Рьонтген“. В негова чест в Ленеп са построени паметник и германският Рентгенов музей. Рьонтген публикува общо 60 научни статии и има важен принос към термо- и електродинамиката, както и към кристалната физика.
Изложбата „Рентген – силата на рентгеновото изображение“ се разглежда не само като почит към един от най-значимите учени на 19 век, но и като връзка между науката и изкуството, която насърчава посетителите да се замислят за ролята на рентгеновите лъчи в съвременния свят. Събитието предлага възможност за улавяне както на красотата, така и на сложността на природата през обектива на рентгенови лъчи, което е очарователно както на естетическо, така и на научно ниво.
За допълнителна информация относно изложбата и Вилхелм Конрад Рьонтген вижте [Die Rheinpfalz](https://www.rheinpfalz.de/kultur_artikel,-börse-zu-r%C3%B6ntgenstrahl-in-kunst-und- Wissenschaft-_arid,5831035.html) и Уикипедия.